В първата част на статията търсехме отговор на въпроса “Защо да обичаме себе си?”.
Свързахме го с настоящето и как обичта към себе си, удовлетворяването на собствените ни желания, ще ни направи по-щастливи сега, което ще ни гарантира и така мечтаното по-добро бъдеще.
Оказва се, обаче, че отговаряйки си на въпроса “Защо ?”, следва и въпросът - “Как ?”.
Обичта към друг човек, може да бъде чувство, изпълнено с вълнения, размисли, благодарност и още много. Показваме обичта си към близки и любими хора по най-различни начини. Изпитваме необходимост от това да я изразим. Но замисляме ли се дали обичаме себе си? Как се отблагодаряваме на себе си, за това, което правим всеки ден? Как изразяваме обичта си към нас самите? И правим ли го изобщо?
Когато някой прави нещо за нас, ние му благодарим. Обичаме се един друг, заради постъпките ни, грижата, която проявяваме. Нe трябва ли да правим същото и за самите себе си? Разбира се, че да. Не трябва ли тогава да покажем на Аз- а си, че го обичаме?
Помислете как показвате на другите, че ги обичате? Казвате им го с думи...прегръщате се, купувате подаръци, познавате мечтите им и за вас е удоволствие да ги направите реалност...Обичам, когато любимите хора ме гледат с усмивка, това ме прави щастлива, още повече, когато усмивката е провокирана от мое действие. Гледам ли себе си с усмивка?
Прекрасно е да бъдем обградени с хора, които да ни направят щастливи. Но е още по-прекрасно, когато и сами си правим мечтаните подаръци. Защо да не си подаря усмивка в огледалото сутрин? Защо да не се разходя в парка, когато се чувствам напрегната? Трябва ли да чакам някой да ми каже нещо хубаво, за да се почувствам по-добре? Не е задължително. Когато правя нещо сама за себе си, се чувствам щастлива, поради няколко причини - първо - заради конкретното нещо, което съм поискала и съм направила и второ - заради факта, че съм си обърнала вниманието, от което съм имала нужда. Показала съм си, че съм си важна, обичам се, грижа се за себе си.
Всъщност много от нещата, които биха ни направили щастливи, зависят само от нас. Например - как изглеждам - зависи от мен (е, и от това, което природата ми е дала, за което трябва да се грижа сама и мога да подобрявам, както намеря за добре.). Дали тялото ми е във формата, която искам - аз решавам дали ще спортувам, как ще се храня, обличам и т.н.
Освен визуално, ние сме отговорни за духовната ни страна, познанията, уменията, които искаме да развием.
Също така сме способни да се грижим и за психичното си здраве - ние сме тези, които ще решим кога имаме нужда просто от разходка в планината, от хубава книга, музика или от подкрепа от специалист. За последното, все още много хора не търсят специалист (консултант, терапевт) заради това “какво ще кажат хората”, т.е. от срам. Тези предразсъдъци, за съжаление, още съществуват у нас. Темата не е кратка, но основното важно тук е, че не правим това за друг, а за себе си. И не на последно място - срещата със специалиста е конфиденциална и единствено ние можем да решим дали друг, освен аз и моят терапевт, ще знае за това.
Всички тези решения са свързани и с други хора, но най-много със самите нас. Човекът, с който най-много трябва да се съобразим, сме ние, защото знаем най-добре от какво имаме нужда и какво ни прави щастливи. Да си обръщаме внимание сами на себе си, не е толкова трудно, а е много важно. Не отнема повече време от това, което отделяте за щастието на близките и приятелите си. И не, не е егоистично. Прекрасно е!
Няма коментари:
Публикуване на коментар